Честните, работливите, умните, мъдрите, талантливите, добрите хора – те са авторите на народната мъдрост. Народната мъдрост са приказките, преданията, притчите, песните, музиката, изкуството, занаятите и всичко онова, което оцелява през вековете, развива се и не загива.
Нечестните, мързеливите, глупавите, простите, бездарните и лошите хора – това са онези цървулани, които крадат, лъжат, убиват, яхват демокрацията и обяздват народа, и след чийто живот не остава нищо хубаво, с което да ги запомнят. Те песни не пеят, нито приказки измислят.
Народната мъдрост е най – хубавото, най – светлото, най – смисленото, което един народ съгражда като такъв. Това не са бележитите композитори и известните поети, писатели и учени, това са безименните творци, чиято сянка се вгражда в моста от миналото към бъдещето, по който ходим.
Всяка стъпка към бъдещето оставя част от нас в миналото. Там, където принадлежи. Но част от миналото остава у нас, защото принадлежи на бъдещето. Това е естественият процес на развитие на хората и народите.
Българският народ е богат на народна мъдрост. Не защото е най – умният на света, не защото е най – богатият или най – културният, а защото има дълга история на разцвет и упадък, на страдание и героизъм, на добро и лошо. Дълго време е пресявал най – доброто от хората, които го съставят, за да достигне до нас неговото наследство.
Това наследство не е чалгата. Не е ракията. Не е къпането по Великден. Не са попръжните, мустаците, цървулите. Това са отживелиците на изчезващите видове. Вие можете да ги виждате и днес, но те са изчерпаното минало.
Наследството са стотици хиляди народни песни. Стотици приказки и поговорки, десетки танци и носии. Принципи, ценности и убеждения, консервативни по своята природа, Християнски и Зороастрийски по своя произход. Това е онзи морал, старият, който трябва да върнем, а не новият, който Лукаваго иска да прегърнем.
Народната мъдрост е ценна, защото е продукт на скромността. Тя не помни имена, тя помни дела. Дела, в основата на философия, която е предпазила България от някои от най – големите грешки на Съвременна Европа, като кръвопролитните етнически войни или приложния расизъм, произтичащи от най – големия грях на всички времена: Поставянето на идеите пред хората. Не гордостта, нито гневът, нито самолюбието са страшни колкото абстрактната сила на чистия разум, развихрена от рационализаторите на човешкото битие, чиято храна е любовта. Идеите, които доведоха националсоциализма, национализма, социализма, комунизма, европеизма, мултикултурализма, панславизма и други олтари за човешки приношения.
Народната мъдрост и култура са причината да бъдат спасени Българските евреи, защото Димитър Пешев колкото е бил продукт на Европа, толкова и на Българската култура, чиято основа е здрава, защото хиляди Българи са го последвали в неговата мисия и са помагали да отделните жертви на абстракционизма. Тя е тази, заради която кръвопролитните етнически войни през деветдесетте спряха до Западните Балкани. Тя е тази, заради която Българският народ приема гръцки бежанци от Турция след Първата Световна Война, докато гръцките власти издавят хиляди Българи. Тази народна мъдрост не е екслузивно достижение само на Българския народ, тъй като в основата и са универсални човешки ценности, но е причина за някои добри дела и е смекчила някои лоши дела, водени от идеали, поставени пред човека. Тя е причината Българският народ да изглежда мъдър въпреки многобройните си провали, греховете на отделни негови членове, бедността си и примирението пред злото, които демонстрира най – вече в последните 65 години. Българската народна мъдрост дава богата почва за Българския мит, който да ни води и предпазва от реалността, която иска да се възпроизвежда до безкрай.
Реалността, която е плод на цървуланщината. Реалността на неграмотните ръководители на държавата, на бездушните чиновници, на полицаите – рекетьори и на магистратите – адвокати на престъпниците. Реалността на тесните семейни интереси срещу обществените. Реалността, която трябва да спре да се възпроизвежда.
Нашият щит срещу реалността е митът. Нашето лекарство срещу цървуланщината е народната мъдрост, ръка за ръка с “европейските ценности”, дотам, докъдето те не поставят идеите пред човека. Нашият смисъл да сме Българи е в нашата история, от която можем да вземем най – доброто и всяка наша крачка да ни отдалечава от най – лошото по моста, в който са вградени толкова много сенки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
“Българин е кой не лъже, не крадне и не сменя верата си за печена кокоша”
“На лъжата краката са къси”
“Бог помага, ала в кошара не вкарва.”
“Утрото е по – мъдро от вечерта”
“Каквото посееш, това ще пожънеш”
“Чисто сребро го ръжда не хваща”
“Днешната работа не оставяй за утре.”
“Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.”
“Който копае гроб другиму, сам пада в него”
“Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”
“Ум царува, ум робува, ум патки пасе”
“Смирена главица сабя я не сече, но хомот опъва”
“Който не работи, не трябва да яде”
“Орташка кобила псета я яли.”
“Залудо работи, залудо не стой”
“Три пъти мери, един път режи”източник: http://raylight.blog.bg/history/2011/08/22/.806238