Често се случва да се спомене, че в днешно време младите хора съзряват за реалностите в живота твърде рано. Зад това стои най-вече осъзнаването на грижите и тревогите, отговорността и опасностите, които дебнат човек във всяко начинание, с което се захване или решение, което трябва да вземе.
Това че човек се приспособява към времето, в което живее и че от части го и променя е ясно и на малки на големи. Въпросът е в пропорциите. Младостта винаги се е свързвала с промяната, зрелостта също, но с по-разумната плавна промяна. Пропорцията е ясна- колкото повече узрява човек, толкова по-вече и залага на сигурните стъпки в живота си и обратното, колкото е по-млад толкова повече смелост и дързост притежава за да промени околния свят.
Два цитата, чийто автор оставям вие да познаете:
"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."
"Ние трябва да сме във времето, ако искаме то да бъде в нас."
За младите и зрелите ясно, а за пенсионерите? Каква е разликата между тези групи по отношение на желанието за промяна. Ами основната разлика, е че при хората от третата възраст макар и с малки изключения желанието за промяна почти липсва. Къде от умора, къде от черногледство или чувство за безпомощност тези хора, които са дали много през живота си съвсем в реда на нещата отстъпват място на младите и зрелите, за да напарвят те промените в света, в който искат да живят.
Въпроса е, че много от младите хора в последно време се пенсионират преди да „узреят”. Много повече песимизма и нежеланието за промяна надделяват над плавната промяна характерна за зрялата възраст.
Ако се огледате ще видите много малди хора, чието мислене е пенсионерско по отношение на влиянието, което имат към околния свят. Често ще чуете от 20- 25 годишен човек мъдрости от сорта на: „Който плаща, той поръчва музиката”, „Преклонена главица, сабя не я сече”, „Тия „от горе” решават вместо нас”, „Нищо не зависи от нас” и т.н. и т.н.
Във всяко нещо, още повече народна мъдрост има истина, но замислете се.. Не отива ли повече на един старик да се вайка и подсмърча превил гръб под тежеста на годините. Един малд човек ако няма смелостта и волята да се изправи и да каже: „Не! Ето така искам да са нещата и да е подреден живота ми!” от кой да чакаме?
Песимизма все по-често се бърка с реализма. Сякаш сме слепи за това как преди 100, 200 и 1000 години хоара са променяли статутквото. Цялата човешка история е осеяна с примери за промяна и движение и това е съвсем нормално, и това е дори от жизнена необходимост за цивилизацията ни.
Няма да се спирам на леноста, мързела, лицемерието спрямо себе си или простото нехайство като причини за 20 годишния пенсионер. Само ще кажа, че най-големия му враг са мечтите. Ако човек си позволи да мечтае, той се подмладява неусетно. Току виж 20 годишният ни приятел смъкнал 40- 50 лета от крехките си рамене и пак станал на 20, нищо че си е на толкова.
Срещал съм се и с малди германци, американци и други малди хора от нации, които по една или друга причина са по-напред в развитието си от нас. Не обичам чуждопоклонничеството характерно за тукащните географски ширини, но немога да не изкажа впечатленията си. Ами струват ми се една идея по-наивни от нас. Някак си дори глуповати. В тона на изписаното до тук обаче може лесно да се разбере защо е така и защо в тези общества има промяна и движения, което ги тласка напред. Там младите са млади, а старите стари. Има кой да те посочи с бастуна, когато си се олял, има и кой да удари по масата, когато нещо не се харесва.
Всички условности на по-горните твърдения са ми ясни, ясно ми е и колко прозрачна и елементарна е позицията ми за „реалистите” на днешното време, които ще ми обяснят как „такова е положението” или ще ме порицаят с „мъдрото”: „Ти какво искаш? Малдите хора да не са балъци!? Като виждат че нищо не зависи от тях, какво да се трепят!?”. В тези случай обичам да казвам, че който трябва ме е разбрал.
В България има и много млади хора, които не са спрели да мечтаят, но ако нещо трябва да се промени към по-добро те не трябва да са изключения, а все по-нарастващ брой.
Замислете се, кога за последно помислихте, че нещо в тази държава зависи от вас?
Кажете ми, кой пресича на червено?
Кой не спира на пешеходни пътеки?
Кой не поздравява в магазина или в асансьора?
Кой си изхвърля фаса на улицата?
Кой псува по кръстовищата?
Кой се блъска в градския?
Кой смята другия за балък?
Кой гледа все да скатае и да мине метър?
Аз не съм, предполагам и ти. Сигурно и него ако попитаме и той не е. Дайте да го намерим тоя и да му теглим един здрав бой за да си оправим държавата. Ако някой от тези горе се е скрил в мен сериозно имам намерение да заставам сутрин пред огледалото и да си бия по един шамар докато не се науча, преди да сте ме открили.
И последно:
Кой нарича балъци хората, който твърдят че могат да променят нещо?
Завист- това е когато изпитваш негативни емоции при вида на нещо, което някой друг има, а ти- не. Виждал съм 20 годишен пенсионер, който се присмива на „връсника си” за дързостта, че нещо може да бъде променено, не защото промяната няма да е и в негова полза, а поради простото: „Аз няма да го направя, а тоя за какъв се мисли, че да го иска?”. Кой ще посочи гредата в окото си преди да е посочил треската в чуждото?
А, кажете сега че нищо не зависи от нас!
източник:
http://ostrovite.bg/index.php/aktualno/item/125-20-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80
Няма коментари:
Публикуване на коментар