Народна мъдрост и цървуланщина

Всеки народ е съставен от различни хора, споени от общите си ценности и мечти. Някои са умни, други са глупави, някои са талантливи, други не толкова. Повечето са честни, повечето са работливи, но има всякакви от едната крайност до другата.

Честните, работливите, умните, мъдрите, талантливите, добрите хора – те са авторите на народната мъдрост. Народната мъдрост са приказките, преданията, притчите, песните, музиката, изкуството, занаятите и всичко онова, което оцелява през вековете, развива се и не загива.

Нечестните, мързеливите, глупавите, простите, бездарните и лошите хора – това са онези цървулани, които крадат, лъжат, убиват, яхват демокрацията и обяздват народа, и след чийто живот не остава нищо хубаво, с което да ги запомнят. Те песни не пеят, нито приказки измислят.

Народната мъдрост е най – хубавото, най – светлото, най – смисленото, което един народ съгражда като такъв. Това не са бележитите композитори и известните поети, писатели и учени, това са безименните творци, чиято сянка се вгражда в моста от миналото към бъдещето, по който ходим.

Всяка стъпка към бъдещето оставя част от нас в миналото. Там, където принадлежи. Но част от миналото остава у нас, защото принадлежи на бъдещето. Това е естественият процес на развитие на хората и народите.

Българският народ е богат на народна мъдрост. Не защото е най – умният на света, не защото е най – богатият или най – културният, а защото има дълга история на разцвет и упадък, на страдание и героизъм, на добро и лошо. Дълго време е пресявал най – доброто от хората, които го съставят, за да достигне до нас неговото наследство.

Това наследство не е чалгата. Не е ракията. Не е къпането по Великден. Не са попръжните, мустаците, цървулите. Това са отживелиците на изчезващите видове. Вие можете да ги виждате и днес, но те са изчерпаното минало.

Наследството са стотици хиляди народни песни. Стотици приказки и поговорки, десетки танци и носии. Принципи, ценности и убеждения, консервативни по своята природа, Християнски и Зороастрийски по своя произход. Това е онзи морал, старият, който трябва да върнем, а не новият, който Лукаваго иска да прегърнем.

Народната мъдрост е ценна, защото е продукт на скромността. Тя не помни имена, тя помни дела. Дела, в основата на философия, която е предпазила България от някои от най – големите грешки на Съвременна Европа, като кръвопролитните етнически войни или приложния расизъм, произтичащи от най – големия грях на всички времена: Поставянето на идеите пред хората. Не гордостта, нито гневът, нито самолюбието са страшни колкото абстрактната сила на чистия разум, развихрена от рационализаторите на човешкото битие, чиято храна е любовта. Идеите, които доведоха националсоциализма, национализма, социализма, комунизма, европеизма, мултикултурализма, панславизма и други олтари за човешки приношения.

Народната мъдрост и култура са причината да бъдат спасени Българските евреи, защото Димитър Пешев колкото е бил продукт на Европа, толкова и на Българската култура, чиято основа е здрава, защото хиляди Българи са го последвали в неговата мисия и са помагали да отделните жертви на абстракционизма. Тя е тази, заради която кръвопролитните етнически войни през деветдесетте спряха до Западните Балкани. Тя е тази, заради която Българският народ приема гръцки бежанци от Турция след Първата Световна Война, докато гръцките власти издавят хиляди Българи. Тази народна мъдрост не е екслузивно достижение само на Българския народ, тъй като в основата и са универсални човешки ценности, но е причина за някои добри дела и е смекчила някои лоши дела, водени от идеали, поставени пред човека. Тя е причината Българският народ да изглежда мъдър въпреки многобройните си провали, греховете на отделни негови членове, бедността си и примирението пред злото, които демонстрира най – вече в последните 65 години. Българската народна мъдрост дава богата почва за Българския мит, който да ни води и предпазва от реалността, която иска да се възпроизвежда до безкрай.

Реалността, която е плод на цървуланщината. Реалността на неграмотните ръководители на държавата, на бездушните чиновници, на полицаите – рекетьори и на магистратите – адвокати на престъпниците. Реалността на тесните семейни интереси срещу обществените. Реалността, която трябва да спре да се възпроизвежда.

Нашият щит срещу реалността е митът. Нашето лекарство срещу цървуланщината е народната мъдрост, ръка за ръка с “европейските ценности”, дотам, докъдето те не поставят идеите пред човека. Нашият смисъл да сме Българи е в нашата история, от която можем да вземем най – доброто и всяка наша крачка да ни отдалечава от най – лошото по моста, в който са вградени толкова много сенки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

“Българин е кой не лъже, не крадне и не сменя верата си за печена кокоша”

“На лъжата краката са къси”

“Бог помага, ала в кошара не вкарва.”

“Утрото е по – мъдро от вечерта”

“Каквото посееш, това ще пожънеш”

“Чисто сребро го ръжда не хваща”

“Днешната работа не оставяй за утре.”

“Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.”

“Който копае гроб другиму, сам пада в него”

“Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”

“Ум царува, ум робува, ум патки пасе”

“Смирена главица сабя я не сече, но хомот опъва”

“Който не работи, не трябва да яде”

“Орташка кобила псета я яли.”

“Залудо работи, залудо не стой”

“Три пъти мери, един път режи”

източник: http://raylight.blog.bg/history/2011/08/22/.806238

20 годишен пенсионер

Често се случва да се спомене, че в днешно време младите хора съзряват за реалностите в живота твърде рано. Зад това стои най-вече осъзнаването на грижите и тревогите, отговорността и опасностите, които дебнат човек във всяко начинание, с което се захване или решение, което трябва да вземе.
Това че човек се приспособява към времето, в което живее и че от части го и променя е ясно и на малки на големи. Въпросът е в пропорциите. Младостта винаги се е свързвала с промяната, зрелостта също, но с по-разумната плавна промяна. Пропорцията е ясна- колкото повече узрява човек, толкова по-вече и залага на сигурните стъпки в живота си и обратното, колкото е по-млад толкова повече смелост и дързост притежава за да промени околния свят.

Два цитата, чийто автор оставям вие да познаете:

"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

"Ние трябва да сме във времето, ако искаме то да бъде в нас."

За младите и зрелите ясно, а за пенсионерите? Каква е разликата между тези групи по отношение на желанието за промяна. Ами основната разлика, е че при хората от третата възраст макар и с малки изключения желанието за промяна почти липсва. Къде от умора, къде от черногледство или чувство за безпомощност тези хора, които са дали много през живота си съвсем в реда на нещата отстъпват място на младите и зрелите, за да напарвят те промените в света, в който искат да живят.

Въпроса е, че много от младите хора в последно време се пенсионират преди да „узреят”. Много повече песимизма и нежеланието за промяна надделяват над плавната промяна характерна за зрялата възраст.

Ако се огледате ще видите много малди хора, чието мислене е пенсионерско по отношение на влиянието, което имат към околния свят. Често ще чуете от 20- 25 годишен човек мъдрости от сорта на: „Който плаща, той поръчва музиката”, „Преклонена главица, сабя не я сече”, „Тия „от горе” решават вместо нас”, „Нищо не зависи от нас” и т.н. и т.н.

Във всяко нещо, още повече народна мъдрост има истина, но замислете се.. Не отива ли повече на един старик да се вайка и подсмърча превил гръб под тежеста на годините. Един малд човек ако няма смелостта и волята да се изправи и да каже: „Не! Ето така искам да са нещата и да е подреден живота ми!” от кой да чакаме?

Песимизма все по-често се бърка с реализма. Сякаш сме слепи за това как преди 100, 200 и 1000 години хоара са променяли статутквото. Цялата човешка история е осеяна с примери за промяна и движение и това е съвсем нормално, и това е дори от жизнена необходимост за цивилизацията ни.

Няма да се спирам на леноста, мързела, лицемерието спрямо себе си или простото нехайство като причини за 20 годишния пенсионер. Само ще кажа, че най-големия му враг са мечтите. Ако човек си позволи да мечтае, той се подмладява неусетно. Току виж 20 годишният ни приятел смъкнал 40- 50 лета от крехките си рамене и пак станал на 20, нищо че си е на толкова.

Срещал съм се и с малди германци, американци и други малди хора от нации, които по една или друга причина са по-напред в развитието си от нас. Не обичам чуждопоклонничеството характерно за тукащните географски ширини, но немога да не изкажа впечатленията си. Ами струват ми се една идея по-наивни от нас. Някак си дори глуповати. В тона на изписаното до тук обаче може лесно да се разбере защо е така и защо в тези общества има промяна и движения, което ги тласка напред. Там младите са млади, а старите стари. Има кой да те посочи с бастуна, когато си се олял, има и кой да удари по масата, когато нещо не се харесва.

Всички условности на по-горните твърдения са ми ясни, ясно ми е и колко прозрачна и елементарна е позицията ми за „реалистите” на днешното време, които ще ми обяснят как „такова е положението” или ще ме порицаят с „мъдрото”: „Ти какво искаш? Малдите хора да не са балъци!? Като виждат че нищо не зависи от тях, какво да се трепят!?”. В тези случай обичам да казвам, че който трябва ме е разбрал.

В България има и много млади хора, които не са спрели да мечтаят, но ако нещо трябва да се промени към по-добро те не трябва да са изключения, а все по-нарастващ брой.

Замислете се, кога за последно помислихте, че нещо в тази държава зависи от вас?

Кажете ми, кой пресича на червено?

Кой не спира на пешеходни пътеки?

Кой не поздравява в магазина или в асансьора?

Кой си изхвърля фаса на улицата?

Кой псува по кръстовищата?

Кой се блъска в градския?

Кой смята другия за балък?

Кой гледа все да скатае и да мине метър?

Аз не съм, предполагам и ти. Сигурно и него ако попитаме и той не е. Дайте да го намерим тоя и да му теглим един здрав бой за да си оправим държавата. Ако някой от тези горе се е скрил в мен сериозно имам намерение да заставам сутрин пред огледалото и да си бия по един шамар докато не се науча, преди да сте ме открили.

И последно:

Кой нарича балъци хората, който твърдят че могат да променят нещо?

Завист- това е когато изпитваш негативни емоции при вида на нещо, което някой друг има, а ти- не. Виждал съм 20 годишен пенсионер, който се присмива на „връсника си” за дързостта, че нещо може да бъде променено, не защото промяната няма да е и в негова полза, а поради простото: „Аз няма да го направя, а тоя за какъв се мисли, че да го иска?”. Кой ще посочи гредата в окото си преди да е посочил треската в чуждото?

А, кажете сега че нищо не зависи от нас!

източник:
http://ostrovite.bg/index.php/aktualno/item/125-20-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80